Ня­ко­га про­ка­за­та се е при­е­ма­ла ка­то мно­го опас­на и смър­то­нос­на бо­лест. Но след вре­ме чо­ве­чес­т­во­то на­ме­ри на­чин да я по­бе­ди.
Днес заб­ра­вих­ме за та­зи страш­на бо­лест, от­не­ла жи­во­та на тол­ко­ва мно­го хо­ра. И мно­го ни се ще да вяр­ва­ме, че в бъ­де­ще хо­ра­та по съ­щия на­чин ще заб­ра­вят за бо­лес­ти, ко­и­то се­га се смя­тат за не­из­ле­чи­ми.

Вни­ма­ние!
Спо­ред Све­тов­на­та здрав­на ор­га­ни­за­ция бол­ни­те в све­та от про­ка­за са око­ло 5 ми­ли­о­на чо­ве­ка. Ос­нов­но са ре­гис­т­ри­ра­ни в Ин­дия, Бра­зи­лия, Ни­ге­рия, Ви­ет­нам и Ин­до­не­зия. В дру­ги час­ти на све­та се сре­щат еди­ни­ци бол­ни.

Но с ця­ла­та си си­ла про­ка­за­та ата­ку­ва хо­ра­та в на­ча­ло­то на вто­ро­то хи­ля­до­ле­тие на на­ша­та ера. Страш­на­та бо­лест не по­ща­ди­ла ни­то прос­ти­те се­ля­ни, ни­то пред­с­та­ви­те­ли­те на вис­ша­та кла­са и ду­хо­вен­с­т­во­то.
Про­ка­за­та ши­ро­ко вил­ня­ла из Мал­та, ко­я­то би­ла на­се­ле­на със са­ран­ци­те още ми­на­ло­то хи­ля­до­ле­тие. Мес­т­но­то на­се­ле­ние я на­ри­ча­ло “бо­лест­та на ара­би­те”. От Мал­та бо­лест­та по­пад­на­ла в Ал­жир, след то­ва в Ту­нис. А по вре­ме­то на кръс­то­нос­ни­те по­хо­ди (Х-ХII век) на из­ток про­ка­за­та ши­ро­ко се раз­п­рос­т­ра­ни­ла и в Ев­ро­па.

НАВ­РЕ­МЕ­ТО ПРО­КА­ЗА­ТА СЕ Е СМЯ­ТА­ЛА ЗА НЕ­ИЗ­ЛЕ­ЧИ­МА И ОСО­БЕ­НО ЗА­РАЗ­НА БО­ЛЕСТ

Спо­ред ис­то­ри­ци­те нав­ре­ме­то от про­ка­за са стра­да­ли кра­лят на Ие­ру­са­лим, как­то и ан­г­лий­с­ки­ят крал Хен­рих IV. Не­го­во­то ли­це би­ло обе­зоб­ра­зе­но от бо­лест­та: дъл­бо­ки бръч­ки, под­пух­на­ли веж­ди и ус­т­ни, изоп­на­ти уш­ни ми­ди, увис­на­ли и кла­те­щи се ка­то чуж­до тя­ло. Не из­бег­нал ко­вар­на­та бо­лест и рим­с­ки­ят им­пе­ра­тор Фрид­рих I.
То­га­ва про­ка­за­та се е смя­та­ла за не­из­ле­чи­ма и осо­бе­но “при­леп­чи­ва”(за­раз­на) бо­лест, про­тив ко­я­то са би­ли без­сил­ни всич­ки из­вес­т­ни сред­с­т­ва: не по­ма­га­ли ни­то спе­ци­ал­на­та ди­е­та, ни­то про­чис­т­ва­не­то на сто­ма­ха, ни­то до­ри най-дей­с­т­ве­но­то то­га­ва ле­кар­с­т­во - нас­той­ка от ме­со на усой­ни­ца.
За да об­лек­чат стра­да­ни­я­та на не­щас­т­ни­ци­те, им пред­ла­га­ли мно­го не­о­би­чай­ни ме­то­ди. Та­ка нап­ри­мер френ­с­ки­те пъ­те­шес­т­ве­ни­ци до­ка­ра­ли от ос­т­ро­ви­те в Оке­а­ния све­де­ния за чу­до­дей­но сред­с­т­во, ко­е­то се зак­лю­ча­ва­ло в след­но­то: про­дъл­жи­тел­ни кур­со­ве от ба­ни в кръв на ги­ган­т­с­ки кос­те­нур­ки и раз­т­ри­ва­ния с маз­ни­на от съ­щи­те кос­те­нур­ки. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва е тряб­ва­ло да спаз­ват стро­га ди­е­та и да се хра­нят са­мо с ме­со от пти­ци и ри­ба.
Раз­б­рал за то­ва, френ­с­ки­ят крал Луи ХI, стра­дащ от про­ка­за, спеш­но из­п­ра­тил да му тър­сят ги­ган­т­с­ки кос­те­нур­ки. Но не­щас­т­ни­ят Луи не до­ча­кал тях­но­то идване - той ум­рял мал­ко пре­ди ек­с­пе­ди­ци­я­та да се за­вър­не.

БОЛ­НИ­ТЕ СЕ ИЗО­ЛИ­РА­ЛИ ОТ ОС­ТА­НА­ЛО­ТО ОБ­ЩЕС­Т­ВО

Пак то­га­ва са пред­по­ла­га­ли, че про­ка­за­та се пре­да­ва до­ри при до­кос­ва­не на бол­ния. За­бо­ле­ли­ят от та­зи бо­лест чо­век се смя­тал за об­ре­чен. За­то­ва при по­я­вя­ва­не на пър­ви­те приз­на­ци на бо­лест­та, те пуб­лич­но го опя­ва­ли в цър­к­ва­та. На про­ка­же­ния да­ва­ли спе­ци­ал­на дре­ха от чер­на ма­те­рия, шап­ка с бя­ла иви­ца и звъ­нец, за да мо­же да пре­дуп­реж­да­ва окол­ни­те за сво­е­то приб­ли­жа­ва­не. Та­ка здра­ви­те хо­ра ще мо­гат нав­ре­ме да се от­да­ле­чат, за да не се за­ра­зят.
Ако един от съп­ру­зи­те бил бо­лен от про­ка­за, то­ва се смя­та­ло за за­ко­нен по­вод за раз­вод, а то­га­ва цър­ков­ни бра­ко­ве не се раз­т­рог­ва­ли. Бол­ни­те от про­ка­за не са мо­же­ли ни­що да ра­бо­тят или нас­ле­дят, за­то­ва им се раз­ре­ша­ва­ло да мо­лят ми­лос­ти­ня. На про­ка­же­ния би­ло заб­ра­не­но да вли­за в цър­к­ва, да по­се­ща­ва па­за­ри и как­во­то и да би­ло, да се мие в те­ча­ща во­да, или да пие от нея, да яде за­ед­но със здра­ви хо­ра и да го­во­ри с тях, ако е обър­нат с гръб към вя­тъ­ра.
Иде­я­та за пъл­на изо­ла­ция на про­ка­же­ни­те въз­ник­на­ла още в VI век. То­га­ва мо­на­си­те от един ор­ган се пос­ве­ти­ли на гри­жа­та за бол­ни­те. След кръс­то­нос­ни­те по­хо­ди, ко­га­то бо­лест­та се раз­п­рос­т­ра­ни­ла и в Ев­ро­па, бро­ят на бол­ни­те на кон­ти­нен­та дос­тиг­нал 20 хи­ля­ди. Най-чес­то ги за­сел­ва­ли в пок­рай­ни­ни­те на гра­до­ве­те, или зад тех­ни­те пре­де­ли, за да се на­ма­лят кон­так­ти­те със здра­ви­те.

ПРО­КА­ЖЕ­НИ­ТЕ ТРЯБ­ВА­ЛО ДА НА­ПУС­НАТ СВЕ­ТА НА ЗДРА­ВИ­ТЕ

Не­щас­т­ни­те про­ка­же­ни не би­ли нас­та­ня­ва­ни в ме­ди­цин­с­ки уч­реж­де­ния, а на от­дел­ни мес­та. На ед­но та­ко­ва мяс­то би­ли съб­ра­ни поч­ти 2 ми­ли­о­на бол­ни - зна­чи­тел­на циф­ра, ка­то се има пред­вид де­мог­раф­с­ка­та си­ту­а­ция по то­ва вре­ме. Те са ня­ма­ли пра­во да на­пус­кат мяс­то­то без спе­ци­ал­но раз­ре­ше­ние. Ужа­сът пред та­зи страш­на бо­лест оп­рав­да­вал в очи­те на здра­ви­те жес­то­ки­те мер­ки по изо­ла­ци­я­та на про­ка­же­ни­те. Окон­ча­тел­но се ут­вър­ди­ло мне­ни­е­то, че про­ка­же­ни­те тряб­ва за­ви­на­ги да на­пус­нат све­та на здра­ви­те, за­то­ва хо­ра­та са гле­да­ли да не до­пус­нат до­ри и най-мал­ка греш­ка в оп­ре­де­ля­не на ди­аг­но­за­та. Нап­ри­мер те­зи, ко­и­то не би­ли съг­лас­ни с ко­ми­си­я­та, ко­я­то прег­леж­да­ла хо­ра­та със съм­не­ние за та­зи бо­лест, има­ли пра­во да по­да­дат про­тест до Рим­с­кия Па­па. Оба­че бол­ни­те ряд­ко се пол­з­ва­ли от то­ва свое пра­во - ве­ро­ят­но за­ра­ди скъ­пос­т­ру­ва­що­то пре­ос­ви­де­тел­с­т­ва­не.
Към края на ХVII и на­ча­ло­то на ХVIII век страш­на­та бо­лест за­поч­на­ла да гу­би сво­я­та си­ла и нак­рая на­пус­на­ла Ев­ро­па. Смя­та­ли са, че изо­ла­ци­я­та е по­мог­на­ла за то­ва, как­то и по­доб­ря­ва­не на об­ща­та са­ни­тар­но-хи­ги­ен­на об­с­та­нов­ка.

ТУ­БЕР­КУ­ЛО­ЗА­ТА ИЗ­МЕС­ТИ ПРО­КА­ЗА­ТА, ЗА­ЩО­ТО Е ПО-АГ­РЕ­СИВ­НА БО­ЛЕСТ

Но ре­ди­ца съв­ре­мен­ни из­с­ле­до­ва­те­ли са на мне­ние, че поч­ти пъл­но­то из­чез­ва­не на про­ка­за­та от Ев­ро­па е свър­за­но с фак­та, че ней­ни­ят въз­бу­ди­тел бил из­т­лас­кан от чо­веш­ка­та по­пу­ла­ция на мно­го по-аг­ре­сив­на­та ту­бер­ку­лоз­на бак­те­рия.
Съг­лас­но те­о­ри­я­та на кръс­то­са­ния иму­ни­тет се е смя­та­ло, че тъй ка­то въз­бу­ди­те­ли­те на две­те бо­лес­ти - про­ка­за­та и ту­бер­ку­ло­за­та, се от­на­сят към един род ми­ко­бак­те­рия, то ед­но­то от те­зи за­бо­ля­ва­ния пред­паз­ва от дру­го­то. И тук не е всич­ко тол­ко­ва прос­то. Из­с­лед­ва­не­то на ос­тан­ки­те на чо­век от на­ча­ло­то на на­ша­та ера по­ка­за­ло, че той стра­дал и от две­те за­бо­ля­ва­ния ед­нов­ре­мен­но, но до гро­ба го до­ка­ра­ла мно­го по-аг­ре­сив­на­та ту­бер­ку­ло­за. За­то­ва уче­ни­те обяс­ня­ват пре­къс­ва­не­то на епи­де­ми­я­та от про­ка­за та­ка - за­бо­ле­ли­те от про­ка­за хо­ра прос­то не ус­пя­ва­ли да пре­да­дат въз­бу­ди­те­ля на чле­но­ве­те на сво­и­те се­мей­с­т­во, прос­то за­що­то уми­ра­ли от ту­бер­ку­ло­за.
През 1874 го­ди­на нор­веж­ки­ят из­с­ле­до­ва­тел док­тор Хан­зен от­мет­нал за­ве­са­та пред тай­н­с­т­ве­на­та бо­лест. Той пър­ви от­к­рил въз­бу­ди­те­ля на про­ка­за­та и за­то­ва бил на­ре­чен на не­го­во име - ба­ци­лът Хан­зен. А през то­ва вре­ме на­пус­на­ла­та Ев­ро­па про­ка­за се пре­мес­ти­ла в стра­ни­те от Аф­ри­ка, Азия и Юж­на Аме­ри­ка, къ­де­то и до­се­га се сре­щат слу­чаи на то­ва за­бо­ля­ва­не.

БОЛЕСТТА Е ХРОНИЧНО ИНФЕКЦИОЗНО ЗАБОЛЯВАНЕ, КОЕТО УВРЕЖДА КОЖАТА И ПЕРИФЕРНИТЕ НЕРВИ

Про­ка­за­та е из­вес­т­на на чо­ве­чес­т­во­то от древ­ни вре­ме­на. За то­ва за­бо­ля­ва­не го­во­рят още ки­тай­с­ки­те ме­ди­цин­с­ки трак­та­ти и еги­пет­с­ки­те па­пи­ру­си, на­пи­са­ни 4000-3500 го­ди­ни пре­ди на­ша­та ера. Ето как­во се каз­ва в тре­та­та кни­га на Мой­се­е­вия “Ле­вит”. “Ко­га­то по ко­жа­та на ня­ко­го се по­я­ви... ту­мор, или ли­шей, или пет­но, и на ко­жа­та на тя­ло­то ся­каш има яз­ва от про­ка­за. И ако ли­ше­и­те се раз­п­рос­т­ра­ня­ват по ко­жа­та или ту­мо­рът по­бе­лее, и ако ко­си­те се про­ме­нят в бя­ло, и на ту­мо­ра има жи­во ме­со, а на мяс­то­то на аб­с­це­са се е по­я­вил бял ту­мор, или бя­ло или чер­ве­ни­ка­во пет­но..., то та­къв чо­век се обя­вя­ва за бо­лен от про­ка­за. На не­го му се раз­къс­ват дре­хи­те, и гла­ва­та не тряб­ва да бъ­де пок­ри­та, но ус­та­та му тряб­ва да бъ­де пок­ри­та.... и до­ка­то той има яз­ви, тряб­ва да жи­вее из­вън сте­ни­те на жи­ли­ще­то си”.

То­ва е хро­нич­но ин­фек­ци­оз­но за­бо­ля­ва­не, ув­реж­да­що ос­нов­но ко­жа­та и пе­ри­фер­ни­те нер­ви, а по­ня­ко­га и вът­реш­ни­те ор­га­ни. Пър­ви­те приз­на­ци на бо­лест­та мо­гат да се по­я­вят след 2, но мо­гат да се по­я­вят и след 20 го­ди­ни от за­ра­зя­ва­не­то. В по­ве­че­то слу­чаи оба­че пър­ви­те сим­п­то­ми се по­я­вя­ват от 3 до 10 го­ди­ни след за­ра­зя­ва­не­то.
Въп­ре­ки сред­но­ве­ков­ни­те пред­с­та­ви, про­ка­за­та не се пре­да­ва чрез до­кос­ва­не (раз­би­ра се, ако здра­ви­ят чо­век не е с уре­де­на ко­жа). Въз­бу­ди­те­лят на про­ка­за­та (ба­ци­лът Хан­зен) про­ник­ва в ор­га­низ­ма през ув­ре­де­на­та ко­жа и ли­га­ви­ца­та на гор­ни­те ди­ха­тел­ни пъ­ти­ща. А съг­лас­но пос­лед­ни­те из­с­лед­ва­ния, в за­ра­зя­ва­не­то по-го­ля­ма ро­ля иг­рае ге­не­тич­на­та пред­раз­по­ло­же­ност - де­фект в оп­ре­де­лен учас­тък от ДНК. То­ва оз­на­ча­ва, че мо­же въ­об­ще да не кон­так­ту­ва­те с бо­лен от про­ка­за, но по­ра­ди ге­не­тич­на пред­раз­по­ло­же­ност и при пъ­ту­ва­не в стра­на с го­рещ кли­мат мо­же да се за­ра­зи­те. То­ва е та­ка, за­що­то ми­ко­бак­те­ри­я­та е мно­го ус­той­чи­ва във вън­ш­на сре­да.

Вни­ма­ние!
Оба­че ве­ро­ят­ност­та от за­ра­зя­ва­не с про­ка­за е мно­го мал­ка. Из­вес­т­ни са слу­чаи, ко­га­то ле­ка­ри са се опит­ва­ли да се за­ра­зят на­роч­но, за да раз­бе­рат раз­ви­ти­е­то на бо­лест­та, но не са ус­пя­ва­ли. Към та­зи бо­лест са въз­п­ри­ем­чи­ви са­мо 30 на сто от хо­ра­та и са­мо при 2-3 на сто от тях въз­ник­ват теж­ки фор­ми на про­ка­за. При по­ве­че­то ин­фек­ти­ра­ни хо­ра въз­бу­ди­те­лят бър­зо уми­ра, или за­бо­ля­ва­не­то про­ти­ча в мно­го ле­ка фор­ма. И за срав­не­ние: за­ра­зя­ва­не­то от ту­бер­ку­ло­за е 10-пъ­ти по-лес­но, от­кол­ко­то от про­ка­за.

Знаете ли, че...

...БИЛ ГЕЙТС РАЗ­Б­РАЛ, ЧЕ Е КРАЙ­НО ВРЕ­МЕ ДА ЗА­ПОЧ­НЕ ДА ПО­МА­ГА НА БЕД­НИ И БОЛ­НИ ХО­РА

Зна­ме­ни­ти­ят бо­га­таш Бил Гейтс ре­шил да взе­ме учас­тие в раз­ра­бот­ка­та на вак­си­на про­тив пти­чия грип. Той се за­ел да по­мог­не на на­се­ле­ни­е­то на пла­не­та­та да пре­о­до­лее един от ви­до­ве­те “чу­ма” в днеш­ния век. Той по­се­тил за ня­кол­ко дни Ин­до­не­зия, къ­де­то об­съ­дил с пра­ви­тел­с­т­во­то сът­руд­ни­чес­т­во в об­ласт­та на раз­ра­бот­ка­та на вак­си­на про­тив пти­чия грип. То­зи из­вес­тен от го­ди­ни ми­ли­ар­дер из­вед­нъж раз­б­рал, че до­се­га ни­ко­га не е по­ма­гал на бед­ни и бол­ни. И нак­рая ре­шил да поп­ра­ви та­зи твоя греш­ка.