Генитален херпес – изява и продължителност

Херпесните заболявания се причиняват от херпесни вируси, които принадлежат към шест рода. Има открити осем вида херпесни вируса, които водят до заболявания при човека. Вирусите, които водят до развитие на заболяване в областта на гениталиите – генитален херпес, се означават като херпес симплекс вирус 2-HSV 2. В около 80% от случаите инфекцията е причинена от HSV 2, в останалите може да се дължи на херпес симплекс вирус тип 1 (HSV 1).

 

Херпесните вируси засягат кожата и лигавицата на половата система при жената. Инфекцията се предава при полов контакт. При наличие на рани или при друг вид нарушаване на целостта на епителя се повишава възможността за предаване на херпесните вирусите. Преминавайки през епителните клетки, те достигат до сетивни структури на нервната система, където остават за дълъг период от време.

 

Предаването на инфекцията от болен на здрав човек най-често става при активна форма на инфекцията, тоест когато има развити кожни прояви на заболяването. Именно секретът, с който са изпълнени везикулите по кожата, е заразен и чрез него става пренасянето на инфекцията. В малък процент от случаите инфекцията може да се предаде през периода без кожни изяви.

 

Инкубационният период - периодът от заразяването до поява на симптоми - е между 3-7 дни, но може да достигне и до 20 дни. Гениталният херпес е рецидивираща - повтаряща се инфекция, която зависи от общото състояние на организма. Състояния, които може да доведат до проявата на инфекцията, са различни заболявания, водещи до спад в имунната система, психически или емоционален стрес, прием на имуносупресори както и менструацията при жените. Гениталният херпес е заболяване, което може да се повтаря 2-3 пъти месечно или 2-3 пъти годишно, има и случаи, при които след първичната изява няма повторни епизоди.

 

 

Първичната реакция след заразяване е обикновено най-силно проявена. Това е поради факта, че след проява на заболяването в организма на жената се образуват антитела, които облекчават следващи изяви.

 

Развитието на гениталния херпес може да засегне както кожата на гениталиите, така и лигавицата на шийката на матката или влагалището. Нарушенията, които се развиват, са болезнени везикули и улцерации. Те преминават през няколко стадия на развитие:

 

 

Периодът, за който се развиват тези изменения по кожата или лигавицата, е между 4-15 дни. Първата изява на заболяването е с най-голяма продължителност, а при следващите периодът е намален.

 

Симптомите при жената може да се разделят на локални - свързани с мястото на навлизане на херпесните вируси, в случая - областта на половите органи и общи симптоми. Основните оплаквания са свързани с дискомфорт, парене, сърбеж и пареща болка в областта на гениталиите. При развитие на гениталния херпес във влагалището или маточната шийка жената може да съобщи и за наличие на влагалищно течение.

 

Общата симптоматика обикновено се проявява при първия пристъп и тя е свързана с повишаване на температурата, болки в мускулите и ставите, увеличаване на лимфните възли в областта.

 

Диагнозата се поставя спрямо оплакванията на жената и типичните кожно-лигавични изменения, които се наблюдават. За доказване може да се използва пробата на Tzanck- това е цитологично изследване, при което се взема материал от мехурчетата, в който се търсят под микроскоп специфични клетки на Tzanck.

 

За лечението на генитален херпес се използват антивирусни препарати, най-често първо средство на избор е ацикловир. Лечението е както локално така и системно, чрез прием през устата на медикаменти още от самото начало на заболяването.